Фламинго за обяд

Сборникът разкази „Фламинго за обяд“ изд. „Сиела“, ще бъде представен на 20 март (сряда) от 18:30 ч. в столичния Dada Cultural Bar (ул. „Георги Бенковски“ 11) –  вход свободен.

Из „Щастливите хора“

Възрастта на щастливите хора

 

Пия си бирата в един бар на плажа и забелязвам с учудване, че хората не могат да смятат. Шезлонг отпред на пясъка е осем лева, чадърът и той. Сянка, диван и продължителни четири бири в заведението са пак толкова. Гледам на бирата, както виждате, като на принадена стойност към битието. Не говоря за хедонистична аритметика. По-скоро за употреба на времето. Факторът време, повтаряше един приятел, той е най-важен. Колко време ще си млад?

След третата бира започвам да виждам аурата на хората. Повечето са щастливи, глюклих, хепи, взрени в хората наоколо, в погледите зад слънчевите очила, в процепите на усмивките. Търсят всяка открила се възможност за близост или поне за разговор. Всички са в настоящето и нямат възраст. Това е възрастта на щастливите хора.

Един приятел, Дамян, идва от другото заведение. Дамян е от специалните части. Води със себе си една норвежка, която е истинско великолепие в най-големите му подробности: гърди, крака, извивки, всичко. Открил е истинската валкирия. Изобщо Дамян има една способност да благоденства, където и да го отвее животът.

Тия дни, казва Дамян, ще разпуска, защото е отпуск, после пак има мисия, после пак го удря на живот. Почиваш, после стреляш, добавя, после пак почиваш, може и с кръст над снимката. Аурата му и тази на норвежката са се слели. Мисля, че са чудесна двойка. Погледите на другите, без да искат, се лепят за тях.

Днес всички в бара са спокойни. Сега почиват. После някои ще се върнат и ще станат войници. Няма да виждат аури. Мерниците не показват аурата. Ще са там, където вдигнат нагоре палец означава огън. После пак, догодина, оцелелите и стрелците ще са пак рамо до рамо и бира до бира. Тук е пълно с народ, има хора отвсякъде. Има израелци и руснаци, има араби и украинци. Всички кротуват.

Техното от колоните зарежда умовете с повторения и ритъмът вибрира в коремите. Някои са станали прави. Преродени номади, кършещи тела. Не са се бръснали от дни. Реинкарнации на гладиатори се опитват да танцуват. Движат тела, направени от буци мускули. Всяка буца отговаря за определено движение. Танцът, мислят си те, е последователно и ритмично включване на определени мускулни групи. Резултатът е смущаващ. Всичко е заради русите нимфи, с очи като сини карфици, за кавказките с тъмни изрисувани очи, заради модно-слабите, които са преродени азиатки, за някои българки, които са преродени дрозофили зад изпъкналите си очила и, разбира се, за норвежката Биргит на Дамян. Всички сме една пулсираща общност. Желе от щастливи хора без възраст. Това се вижда от бара. Тия под чадърите не виждат нищо. Виждат само други хора под други чадъри около тях и знаят коя дата сме, колко е часът и колко време остава до вечеря. Под чадърите времето е чезнещи калории и часове до другото хранене………

http://ciela.bg/books/book/shtastlivite-hora/2522

Щастливите хора в goodreads

Щастливите хора търси и открива Любомир Николов:http://knigolandia.info/book-review/s…

За първи път се срещнах с него със “Слънчев бряг – код жълто”, която бе далеч по-сериозна от корицата си. И с това ме спечели. Последва и “Натюрморт с мъже”, чиято пък корица ми идва да отстрелям като ловеца на нея, но нейсе. В този сборник видях щедростта на Любо – неговите фантазия и талант му позволяват да прави по един стандартен за български автор сборник на всеки три месеца; и пак всеки от тях ще е чуд

http://www.goodreads.com/book/show/33285147#other_reviews

Зюсмунд чака бебе

Работата й като национален секссимвол взе да й омръзва. Наивната доброта и простодушие, които трябваше да излъчва по телевизията, й бяха станали втора природа. Бе култивирала приятната рутина на човек без възгледи и ръсеше ослепително-сърдечни усмивки по повод и без повод. Вече никой не приемаше Валерия на сериозно.

Като забременя и наближи раждането, страшно ядосваше водещите, като им разказваше, че ходили с мъжа си да слушат стоновете на детето. Тонове, казваха й деликатно те, сърдечни тонове. А един водещ не издържа и на живо в ефир подметна, че с такава хиперсоциална майка, която е на толкова светски събития, може и да са стонове. Ха-ха! Веднага го уволниха. Той не знаеше с кого си има работа. Та тя е разновидност на съня, каза му директорът Зюсмунд, като го изгони от работа. Кой иска логика в съня, сухар такъв.

Директорът на телевизията г-н Зюсмунд бе съпруг на Валерия. И той не понасяше, когато тя говореше глупости, но какво от това. Той пък нямаше едно ухо. Когато бе на десет години, едно куче лабрадор му отхапа цялата ушна мида. Това не беше се случвало в цялата човешка история. Ротвайлери – да, бяха отхапвали каквото им падне, питбули – и те са правели бели, но лабрадор да захапе някого, и то точно него?! Сега обаче имаше съпруга, която е национален секссимвол. Той, човекът без едно ухо, имаше всичко..ТУК

Охлаждане на времето

Свен и Йоланта изкараха и тази шведска зима в обичайната си контролирана и лесно поносима депресия.

Знаеха, че като изгрее слънцето пак, случайните интервали на несигурност и скръб ще бъдат заменени с едно по-устойчиво щастие, така че каквато и руина да е човек, ще се почувства добре, правилен и без излишни двоумения. Трябваше да са във форма на всяка цена – близнаците им, тригодишните Йохан и Стела, тепърва имаха нужда от грижи и от по-бодри родители.

Двамата, знаеха си, бяха едри и тромави, но не и бодри. Бяха като две исполински дървета, които растяха бавно и спокойно, преработвайки земните сокове. Мрачни през зимата и малко по-весели през лятото. Те си стояха, донякъде безизразни, а забавленията на другите им се струваха като празни, лукави игрички. Не глезеха и децата. Оставяха ги да шляпат боси. Къпеха ги в студена стая, хранеха ги със сурови плодове и зеленчуци и ги лишаваха от телевизия. Малките бяха бледи и послушни.

Братът на Свен, отскоро посланик в Ню Йорк, му се обади няколко пъти да ги покани на гости. Щяло да им хареса, каза им, тук е слънчево, денят е дълъг и има какво да се види….ТУК

Двамата се двоумяха с ясен страх, че там, ако е хубаво, ще им хареса. Ако им хареса пък, може и нямат сили да се върнат и да почнат пак отново. Хубавото, каза Свен на Йоланта, може да зарадва някого, но нас ще ни натъжи. Хубавото е за алчните хора, търсещи наслади. Удобствата са пак за тях. Ние с теб сме други. Ние сме като амишите в Америка и като евенките в Сибир. Нашето съществуване не е фотогеничен сценарий.

Откъс от „Слънчев бряг – код жълто“

откъс:

Йенс отпиваше по коктейл с всяка, която го заговореше, и скоро се опияни, усещайки как душата му се издига спирално нагоре. Влезе във фонтана от пяна, бълван от една тръба, и се усети като попова лъжичка в прозрачен мехур. Започна да се бута с другите и да им пука мехурите. После се подхлъзна, падна, залепи се за дъното и се почувства като плосък скат. Почнаха да го настъпват, но той бе упорит скат и не искаше да става . Когато най-сетне се изправи, отиде на дансинга и започна да подскача без да спира. Усещаше се като ресор между пясъка и цялата надвиснала отгоре вселена. Очакваше да се случи нещо неочаквано.

В един момент, след дълго и безпаметно скачане, някой го дръпна и го изведе извън дансинга. Продавачът на застраховки Леонид Амбарцумян от Бургас му предложи най-новия продукт на фирмата. Това бе застраховка срещу отвличане от извънземни. Една чудесна застраховка с малка вноска и огромна премия при настъпване на застрахователно събитие. Защо аз, попита го Йенс. Защото, отвърна невъзмутимо Леонид, аз ако бях извънземен, щях да отвлека първо теб. Ти наполовина вече си напуснал Земята. Това се стори адски логично на Йенс, той му благодари от все сърце за предложението, прегледа за три секунди документите, подписа и плати петдесет евро застраховка. Леонид му даде копие от полицата и телефон с визитка, за да звънне. Ти или роднините ти ще получите сто хиляди евро, ако настъпи събитието, уточни Леонид, прегърна го и се отдалечи. На парти като това можеше да продаде поне десетина застраховки. Те  бяха напълно законни, регистрирани застрахователни продукти и Леонид приемаше работатакато не по различна отвсяка друга в застрахователната сфера. Застраховките са новите индулгенции, казваше баща му. Някои момичета му предлагаха той самият да ги отвлече, но Леонид бе от достойно арменско семейство и не се занимаваше с пияни скандинавки. Майка му изрично го бе предупредила да не се поддава на изкушения и звънеше през половин час да го пита как вървят застраховките. Баща му движеше застрахователната компания и нямаше време до го проверява.

Йенс размисли над думите на Леонид, съгласи се, че е най-подходящият човек, който може да бъде отвлечен, и загледа мечтателно небето. Светлината на прожекторите и музиката на партито му пречеха, затова излезе да се разходи по плажа. Когато стигна до пълния мрак, легна на един шезлонг и призова похитителите да идват най-сетне. В това трансцеденталносъстояние с радост би се запознал с тях. Почна да пее някаква песен, за да го открият по-лесно. След малко един тъмен силует се приближи до него и с глас, много подобен на женски, и на език, много подобен на земния английски, го попита дали иска услуга. Добре са се дегизирали, помисли си Йенс и дори когато едно тяло с миризма, много подобна на клошар, го притисна, той пак бе готов да бъде отвлечен. Като начало го разсъблякоха и извършиха услугата.

Когато свършиха, тя си поиска парите, но Йенс нямаше и й каза да прави каквото иска с него. Добре тогава, отвърна пришълката, щом не искаш с добро, ще е с лошо. Със сутеньора си го качиха в една кола. Йенс провери дали документът за застраховката е в него, потупа джоба си доволен и се остави на феята да го води.

В бунгалото, където го заключиха, го накараха да се обади на някой за парите и тогава той звънна на Бьорг. На смях му обясни, братче, тия си мислят, че трябва да им дам петдесет евро и ще ме пуснат, но аз предпочитам да не ме пускат и да получа сто хиляди от застраховката, затова си трай. Няма проблем отвърна весело Бьорг, който беше още на купона.

Първата нощ Йенс спа непробудно в бунгалото, на другия ден имаше страшен махмурлук и ходеше насам-натам из кутийката три на три метра, с което пречеше на сутеньора да спи и отнасяше ругатни. През втората нощ феята бе оставила вратата отключена, но Йенс не искаше да бяга. В тази същата нощ турагентката разбра от Бьорг, че Йенс е отвлечен и уведоми датското посолство и полицията. На третия ден в Екстра Бладет излезе статия със снимка на отвлечения в Слънчев бряг Йенс.

На четвъртия ден го откриха, скъсал нервите на похитителите, пиещ Ред Бул с ракия, учещ някои специфични изрази, като например как е обръщението към футболните съдии, а нощната пришълка от време на време повтаряше, добре бе, дай десет лева и те пускаме, ама не може без пари. Аз, отвръщаше й Йенс, съм застрахован срещу отвличане. Ако не бях, щях да ти дам пари. Когато полицаите го откриха, още не му се тръгваше.

 „Слънчев бряг – код жълто“

и тук:

„Слънчев бряг – код жълто” – blurb

 „Слънчев бряг – код жълто” /изд. СИЕЛА 03.2013/е сборник от три неочаквани новели, далеч от ежедневната логика и повторения.

„YouTube  – my love„ e новела за онова бъдеще, където светът се променя, а ние не. В новия свят паметниците, които остават след нас са дигитални. Още по-интересно е, ако някой, като героят Виктор иска да остане жив прекалено дълго и надминава всякакви очаквания. В текста бъдещето вече е дошло. То е почукало на вратата и без да го каним, вече е в дома ни.

Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи? Втората новела „Слънчев бряг – код жълто” е заредена с експлозивен и заразителен хумор. Въпреки, че текстът е облякъл униформата на роман, действието се развива светкавично, като в борбата сумо.

 „Гран Виа” ще ви захвърли в близкото бъдеще. Неочакваният сюжет описва психиатър, енигматичен пациент, страдащ от личностово разстройство и всичко, което им се случва, когато историята напуска лекарският кабинет. Тази новела картографира географията на самотността, ползването на другия като средство, необходимостта от нови и работещи идеи. Героите от страниците не са на себе си. Тяхната неудържимост, брутална жизненост и дребни престъпления грабват вниманието, а наситеният език с малко думи казва повече.

http://payhip.com/eknigi

Ристо – в „Стършел“

Разказът Ристо – в „Стършел“

http://www.starshel.bg/?pos=11&brid=414&year=2012&month=October&artid=1297