Monthly Archives: април 2014

Натюрморт с мъже

20140313_0013Птиците не взеха на сериозно тази зима и останаха в студа, за да се стрелкат из двора и да се мотаят около къщата в едно глупашко настроение. Някои се пързаляха по стрехите, цопваха в улука, изтръскваха водата от перата си и започваха да се пързалят пак. Откъде бяха взели този детски разум не знам. И не са един вид – да кажеш, ей ги свраките, но същото правят и сойките, синигерите, птиците орехчета… Канарчетата и те. Един празник на лудите пернати същества, които, като ги погледаш ден-два какво правят, и те хваща срам, че си човек.

С моите приятели седим на терасата на вилата, потискаме вълчия глад на обществото за активност от наша страна и гледаме птичия маскарад наоколо. Имаме време. Сега опитваме най-прилежно да намерим някакво спокойствие и истина в живота и като гледам, не успяваме. Като в един човешки натюрморт, един е станал дърво, друг е просто стар пън, трети е река, четвърти е сочна трева или това, което храни тревата. И целият този натюрморт с мъже, в които още има живот, е чудесно поле за игра на малките. Те играят в гора, която ги пази, и стъпват в една вода, в която не могат да потънат и дори да се намокрят. Ние, мъжете, се грижим за това. Ние сме околната среда. Жените, както обикновено, са живи и пъргави и потни от усилия понякога. Те не са натюрморт. Те са водоскокът в картината, зайчетата в морето и газът хелий, вдигащ човешките балони нависоко. Жените са пълната окръжност, те създават формата на всичко…ТУК

Advertisements

Тийм билдинг в рая на смотаняците

ebooks for iPad, iPhone, Android, Kobo, Nook

Всички бяха решили да се забавляват и тази крайна решителност не им даваше покой.

20130527_0082

В хотела имаха на разположение всичко необходимо – музика, алкохол, преливащи вани с хълмчета пяна, стаи, между които октоподът на купона придвижваше пипалата си. Местеха се, тичаха, крещяха, танцуваха, надвикваха се, брояха, разбира се, и въпреки цялото задружно усилие във всичко това нямаше никакво очарование. Октоподът на радостта бе останал без глава и пипалата му губеха ориентация. Втората абитуриентска вечер вървеше зле. Беше като тийм билдинг в рая на смотаняците.

Петимата решиха да правят нещо друго. Можеха, разбира се, да си останат в хотела и да щъкат като другите от стая в стая, докато свърши всичко това. Но не издържаха повече. Щом една нощ не може да е специална на определено място, може да стане специална на друго. Облякоха се набързо и излязоха навън. Бе хладно. Зъберите, към които се запътиха, бяха потъмнели; загубили и последния…

View original post 33 more words


Наши братя

В тези страници съм събрал онези мои текстове, които мога да се причисля към фантастиката. Тези текстове бяха разпръснати в различни книги, но
тук са събрани, за да си правят компания. В този си вид са и едно готово блюдо в ресторанта за фантастика, защото знаем, че има читатели, които не
понасят друга храна, освен тази.
Л.Н.

ТУК и ТУК


%d bloggers like this: