A scientific study explaining paranormal phenomena from the point of view of consiousness defined as a field. Inside the book you will find empirical observation coupled with scientific methodology.
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДИСЛОВИЕ..
Глава първа: Феноменология на паранормалните явления.
1.1 Влияние на екстериоризираните полета на съзнание.
1.2 Полевият канал на възприятие на човешкото съзнание.
Глава втора: Съзнанието и средата – интерпретация на паранормалните взаимодействия
2.1 Активност на съзнанието и философската му обосновка.
2.2 Физика на паранормалното.
2.3 Полевото съзнание и биоинформационните взаимодействия.
Глава трета: „Поле на съзнание“ и полеви механизми на мозъчно функциониране.
3.1 „Поле на живот“ и „поле на съзнание“.
3.2 Мозъчни полеви механизми.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ..
Речник на използваните термини.
Цитирана литература.
Анотация.
1.1 Влияние на екстериоризираните полета на съзнание
„Когато пси-способностите преодоляват бариерите на времето и пространството, дори и когато това е леко и не се случва често, те разкриват фундаментални свойства на човешкото съзнание като цяло. Тази способност да се пресича със физическия свят чрез екстрасензорна перцепция и психокинеза е функция на цялостната личност, не абстрактно, изолирано, моментно състояние на съзнанието.“
Дж. Райн
Съществуването на мозъчни вълни разпространяващи се извън мозъка на човека неминуемо ни води до въпроса: какви са границите на прякото влияние на съзнанието върху физичните и биологични системи. Многовековният размисъл върху тайнствената връзка между ума и материята е породил повечето от най-съзидателните разбирания за развиващото се човешко знание. Не само от теориите на класическата философия , но и от разсъжденията на множество мечтателно настроени учени-мислители става ясно, че всеки задълбочен опит за разбиране на физически свят неизбежно се сблъсква с ролята на ума или духа в природните процеси. В хода на това дълго търсене изследванията на аномалиите, свързани със съзнанието, които очевидно не се поддават на чисто механистичното разбиране за вселената, осигуряват няколко критични отправни точки. Франсис Бейкън, всепризнатият баща на научния метод, изпробвал приложението на своя нов строго научен метод за да разкрие „влиянието на въображението при хвърляне на зар“ (Bell M., 1964); Волфганг Паули, в сътрудничество с Карл Юнг, изследвал „противоречивата тема за ‘екстрасензорната перцепция ‘ ( Pauli W., 1961), за да повдигне важността на стария въпрос за това как психологичното състояние на субекта се съгласува с външните му проявления „; а Джон фон Нюман, в своите математически теории за измерването, подчертава, че наблюдателят, дори само чрез знанието си за физическата система и измерителните и инструменти, променя състоянието на тази система ( Heims J., 1980). Всеки от тези учени, заедно с безброй други, е разбирал, че подобни аномални явления предполагат, че всяка пълна картина на физическия свят трябва неминуемо да признава и включва и ролята на човешкото съзнание.
Доскоро емпиричните данни от добре контролирани лабораторни експерименти, директно насочени към взаимоотношението между съзнанието и физическите процеси, бяха твърде оскъдни и това правеше дискутирането по въпроса доста абстрактно. Без съмнение, огромни бази от данни от спонтанно възникнали аномалии, документирани фактически във всяка ера и всяка култура, свидетелствуваха за влиянието на човешката воля върху физическите явления , но съвременната наука беше склонна да ги отхвърли като анекдотични в най-добрия случай, или като самоизмама на разстроени умове в най-лошия , независимо от факта, че нейният дълбоко уважаем патриарх Исак Нютон е считал, че първичният механизъм на промените във вселената лежи в „тайнството, чрез което умът контролира материята“ ( Kubrin D., 1981). Едва през последното столетие някои смели изследователи при строги лабораторни условия успяха да демонстрират физически явления , свързани със съзнанието, но дори и тези разкрития постигнаха слаб успех в опитите си да преодолеят съпротивата на научните среди към подобни „метафизични“ въпроси.
Техническите трудности при изчерпателното изследване на взаимоотношението съзнание/материя при контролирани лабораторни условия са огромни и предполагат безупречно планирани и проведени експерименти. Интерпретацията на резултатите дори и от най-сложните подобни експерименти обаче не рядко се осуетява от преобладаващите неврофизични модели, които проявяват тенденция да приравняват характеристиките на съзнанието с по-лесно количествено измеримите процеси на мозъка на физическо ниво, подкрепяйки по този начин гледището, че първостепенният източник на познание е осезаемата материя . Въпреки това, като се фокусира по същина върху резултатите от взаимоотношението съзнание/материя , до голяма степен подобно на начина, по който съвременната физика извършва наблюдения върху поведението на събития на атомно ниво посредством следите, които оставят в добре изучени фонови полета, функционирането или процесите в съзнанието могат да бъдат разгледани преди структурата му като обекти за изучаване. За щастие, множеството последни технически постижения правят този вид изследвания по-лесно осъществими.
През последните няколко десетилетия , с развитието на съвременните технологии за обработка на информация и енергия от по- чувствителни компоненти и интерактивни системи, бяха повдигнати множество прагматични въпроси, които засягат една от формите на подобна връзка, а именно, ролята на съзнанието в човеко-машинните взаимоотношения. Възможната уязвимост на деликатно настроените електронно-изчислителни устройства и контролни системи от съзнателното или несъзнателно отношение на техните човешки оператори поражда химерата за състоятелната научна основа на законите на Мърфи. В същото време, същите тези технологии предлагат нови ефективни средства за по-проницателно и систематично изследване на вече споменатите неуловими взаимоотношения . Например, възможността на съвременната микроелектроника да работи на изключително прецизни сигнални нива и да извършва много бързо натрупване, обработка и извеждане на данни днес позволява експериментален достъп до области от информация , където тънкостите на взаимоотношението съзнание/материя могат да бъдат проучвани с далеч по-голяма прецизност и статистическа репродуктивност, отколкото са можели да си представят изследователите в миналото.
Оказва се, че фактите за взаимодействието човек-машина, са не само убедителни по отношение на съществуването на такова взаимодействие, но и разкриват удивително широк спектър на въздействие на полето на съзнание върху околната среда, други организми и собствения организъм. Възможността съзнанието пряко да влияе върху физични състояния извън собствената му нервна система бе дискутирана от теоретични физици, като например Хенри Маргенау, Юджиин Уингър и други специалисти в квантовата теория. След като издигна принципа за епистемологичната обратна връзка, т. е. за „участието на наблюдаващия в действието и резултатите от измерването“, проф. Маргенау описа реални и потенциални начини, по които наблюдаващия физик може да въздействува на физичните системи, които иска да измери (Margenau, H., 1978). Както той отбелязва, всеки опит да проверим тази възможност емпирично, така че, да бъде тествана, представлява формулировка на това, което по дефиниция е парапсихологична хипотеза: че съзнанието може директно да контактува и въздействува върху външни физични състояния.
Конкретен пример за това, са експериментите за мисловно въздействие върху електронна рулетка или генератор на случайни числа
Stranici / Страници 
Вашият коментар