Monthly Archives: февруари 2012

Книжарница

Trusted Place to Shop E-books

Picture

price   $2.99
format: ePub
language: English
Collection of short stores
  Short stories to grab you. From the award wining author of „Karoi – the rope dancer“ here is a new collection of contemporary, professionally told stories. The story „DAVID’S CHILD“ received LiterNet award, and „“In the Beginning Was the Subway“ was awarded in a competition organized by Human Library Foundation.
Picture
price   $2.99  
format: ePub
language: English
 Novelette
Have you been in Sunny Beach. Have you seen the extacasy of multiligual crouds. My funniest novel. Real page turner. „Sunny Beach – code yellow“ is a sparklingly humorous novel for holiday life and wickedly funny adventures of Tristan Kolev in Sunny Beach Resort – Bulgaria. A must-have book for those who love to laugh, written from the Chudomir Award winner.
Picture

price   $2.99 
format: PDF
language: English
Theatrical Play
The FUTURE is NOW. What are you going to do with your Facebook profile when you perish. What will happen with your blogs? Is there a part of your personality that will outlive you? The Netizen is theatrical play nominated in National Playwriting Competiton for Bulgarian Drama. A modern play for five actors.

Picture
price   $2.99  
format: Mobi
language: Bulgarian
 
Новела
Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи?
„Слънчев бряг – код жълто” е най-веселият ми роман.
Въпреки, че е облякъл униформата на роман, действието в книгата се развива светкавично, като в борбата сумо. Дебелаци постоянно изхвърчат от дохьото, така че, пазете се.

Note: If are an author – this is probably the simplest way sell your digital products on WordPress blog

For all inquiries: lpnikolov( at )gmail.com
За всички запитвания: lpnikolov( at )gmail.com

Books tag cloud

action adventure adventure adventure action adventure and romance antiutopia award finalist award nominated award nominated poems awarded awarded author balgarski beach novel black sea bulgaria bulgarian bulgarian contemporary poems bulgarian drama award nominated scifi futuristic bulgarian writer bulgarski bulgarski razkazi chernoe more chernoye more clairvoyance contemporary contemporary adventure contemporary bulgarian author contemporary bulgarian writer contemporary comedic contemporary fantasy contemporary writers diesel drama drama fiction e book e kniga e reader ebook ekniga elektronna kniga ereader european bestseller experimental psychology fiction fiction action adventure fiction action adventure ebook fiction fantasy short stories funny futuristic graffiti hilarious holiday holiday adventure holiday comedy holliday humor humorous istorii kinde kindle kindle poetry book kobo love affair love affairs lyrics lyubomir nikolov mind reading modern modern bulgarian drama modernism napospart nook nook book nook books nook ebook novel paranormal paranormal abilities paranormal ebook paranormal phenomena paranormal powers parapsychology performing arts piesa play playwright poetry poetry book postmodern postmortem prognostic psychology psyhological razkazi readers roman schwarzes meer science scientific scientific approach scientific controversy scientific discovery scientific fact scientific fiction scifi and fantasy sea adventure short stories slanchev briag solnechny bereg solnechny bereg bulgaria soneczny brzeg sonnenstrand sony reader starshel sunny beach telepathy theatrical theatrical play urban


Започвам нещо…

….из сборника „Въжеиграчът Карой“

Започвам нещо, вдъхновен от сюрреалистите и знам, че като се събудя от съня в деня,когато раздават заплати за бедните, бонусите от спечелени точки, хартийките просмукани от пот, ще остана с празни ръце и сенки по тялото от вендузите на измислени впечатления. Но трябва. По петите ми се търкалят смачкани листа с пропуснати задължения. Ходя напред, но вятърът ги довява отново. Крехки и несъществуващи като пепел, ако ги пренебрегна. Неотменни, ако се взра в тях. Името Исидор Дюкас се е залепило в огледалото и си играе с времето. В прояденото сребро на огледалото прозира настоящето. Исидор Дюкас е онзи, който изписа странни метафори и смайващиабсурди, дошли направо от подсъзнанието, той е, който каза, че “поезията се прави не от един, а от всички”, богохулеше страшно и умря безславно и много след смъртта си стана любимец на сюрреалистите. — из “Препогребване на Исидор Дюкас”

В едно иглу, точно на полярния кръг според Google maps, има един предприемач, който, преди да ни се пресекат пътищата, събирал лунна светлина и я продавал в черни кутии за енергийни напитки. Хората като я изпиели замръзвали, погледът им придобивал синкави оттенъци, а очите им губели смисъл. Заприличвали на губещи в казино. Така казва. Предприемачът Свен Мендел събирал лунната светлина с едни огромни огледала, концентрирал я с фреснелови лещи и произвеждал 50-60 бутилки на нощ при пълнолуние. Когато бил в добро настроение правел напитки от северното сияние. Жена му, кротка на думи и тиха на дела си мълчала; в тая тишина минавали дните му, само когато и и идвал цикълът, му се подигравала, чупела огледалата и крадяла от напитките. От толкова пиене на лунни напитки косата и станала непоносимо бяла, очите и станали стъклени и светели нощем като два сини енергоспестяващи диода. — из “Лунатици”

Пийвам от нещо зелено, може да е мохито, може и мента; не помня подробности от морето – всичко е като голям зелен коктейл, в който може и да плуваш до сутринта когато морето се превръща в голям син аспирин. — от разказа “За джагите и Ной”
Гледката в къмпинга, с всички тия хора наизлезли, все едно да си събират прането, с цялата шарения литвала във въздуха, с плющенето на знамена, които са били палатки, прилича на панаир на луди. Бездомните луди събират каквото могат – на луната светлина виждат, че не е тяхно и го хвърлят пак на вятъра. — от разказа “Вятър в смокините”

Все пак един въпрос се прокрадна: нима реалният вятър бе спрян от илюзорния Бог или илюзорния вятър бе спрян от реалния Бог. — от разказа “Любо и илюзорния свят”

Господ обича house. Аз не. “Тъп съм, тъп съм, тъп съм, тъп съм, тъп съм, тъп съм”. Тоя ритъм ме вади от релси. Вътрешните ми органи живеят с друг ритъм и хаусът ми обърква метаболизма. Но му имам уважението – на Господ, не на хауса. Той явно го обича. Племето на седемнадесетгодишните изпълзява в полунощ от палатките и безрезервно щастливи, тотално самозабравени, просмукани от ритъма започват като тръстики на вятъра да се клатят, отвяни не от музика, а от вълни на нечовешко единение. — от разказа “Тривиален делириум”

Изкачваше се към манастира и се чудеше защо света се събираше в една точка и ако не преминеш през тази точка си закован за нея като пеперуда в хербарий и изсъхваш, постепенно ставаш кожа и кости, а душата ти се механизира като един часовник, който нито напред нитоназад върви, а обикаля в кръг. От целия широк свят бе избрал манастира, който е не повече от точка на картата, но бе порта, през която животът му трябваше да премине — от разказа “Момичето с цигулката”

Два завоя по-нагоре по заповед на ЕУ всички боклуци, плуващи по Дунав бяха улавяни в мрежа с размерите на град и течещата вода изглеждаше чиста отгоре. Хората можеха спокойно да се возят с водните си ски. Деца джапаха боси в крайбрежната тиня и крещяха до бога, неуморни и зли, бутаха се хаотично, някои пропадаха, изчезваха безпомощни в калта и майките им се втурваха да ги вадят от тинята и дълго след това ги чистеха, за да са сигурни, че са извадили своето дете. Всичко това изнервяше кмета. Началото на всеки панаир винаги го изнервяше, защото идваха всякакви непредсказуеми хора, най-обикновени изроди, представящи се за артисти и най-обикновени артисти, които се представяха за изроди. Ята голондрини летяха в небето и не искаха да ползват българските си имена. В тая шумотевица деликатните хора говореха с коремите си, а миглите на красавиците създаваха непоносима мараня — от разказа “Въжеиграчът Карой”

Луната, като пъп на бременна беше изпъкнала върху нощния небосклон. Тежеше над главата ми и поляризираната и светлина делеше реалността на независими плоскости. Не бе Луна далечна и измръзнала, а бе любопитна и ме наблюдаваше втренчено и следеше движенията ми. Да, лично мен. Чувствах го по изстиналата кръв, която се бе сгъстила като желе и трудно вървеше във вените ми. — от разказа “Двойникът”


%d bloggers like this: