Monthly Archives: март 2013

Откъс от „Слънчев бряг – код жълто“

откъс:

Йенс отпиваше по коктейл с всяка, която го заговореше, и скоро се опияни, усещайки как душата му се издига спирално нагоре. Влезе във фонтана от пяна, бълван от една тръба, и се усети като попова лъжичка в прозрачен мехур. Започна да се бута с другите и да им пука мехурите. После се подхлъзна, падна, залепи се за дъното и се почувства като плосък скат. Почнаха да го настъпват, но той бе упорит скат и не искаше да става . Когато най-сетне се изправи, отиде на дансинга и започна да подскача без да спира. Усещаше се като ресор между пясъка и цялата надвиснала отгоре вселена. Очакваше да се случи нещо неочаквано.

В един момент, след дълго и безпаметно скачане, някой го дръпна и го изведе извън дансинга. Продавачът на застраховки Леонид Амбарцумян от Бургас му предложи най-новия продукт на фирмата. Това бе застраховка срещу отвличане от извънземни. Една чудесна застраховка с малка вноска и огромна премия при настъпване на застрахователно събитие. Защо аз, попита го Йенс. Защото, отвърна невъзмутимо Леонид, аз ако бях извънземен, щях да отвлека първо теб. Ти наполовина вече си напуснал Земята. Това се стори адски логично на Йенс, той му благодари от все сърце за предложението, прегледа за три секунди документите, подписа и плати петдесет евро застраховка. Леонид му даде копие от полицата и телефон с визитка, за да звънне. Ти или роднините ти ще получите сто хиляди евро, ако настъпи събитието, уточни Леонид, прегърна го и се отдалечи. На парти като това можеше да продаде поне десетина застраховки. Те  бяха напълно законни, регистрирани застрахователни продукти и Леонид приемаше работатакато не по различна отвсяка друга в застрахователната сфера. Застраховките са новите индулгенции, казваше баща му. Някои момичета му предлагаха той самият да ги отвлече, но Леонид бе от достойно арменско семейство и не се занимаваше с пияни скандинавки. Майка му изрично го бе предупредила да не се поддава на изкушения и звънеше през половин час да го пита как вървят застраховките. Баща му движеше застрахователната компания и нямаше време до го проверява.

Йенс размисли над думите на Леонид, съгласи се, че е най-подходящият човек, който може да бъде отвлечен, и загледа мечтателно небето. Светлината на прожекторите и музиката на партито му пречеха, затова излезе да се разходи по плажа. Когато стигна до пълния мрак, легна на един шезлонг и призова похитителите да идват най-сетне. В това трансцеденталносъстояние с радост би се запознал с тях. Почна да пее някаква песен, за да го открият по-лесно. След малко един тъмен силует се приближи до него и с глас, много подобен на женски, и на език, много подобен на земния английски, го попита дали иска услуга. Добре са се дегизирали, помисли си Йенс и дори когато едно тяло с миризма, много подобна на клошар, го притисна, той пак бе готов да бъде отвлечен. Като начало го разсъблякоха и извършиха услугата.

Когато свършиха, тя си поиска парите, но Йенс нямаше и й каза да прави каквото иска с него. Добре тогава, отвърна пришълката, щом не искаш с добро, ще е с лошо. Със сутеньора си го качиха в една кола. Йенс провери дали документът за застраховката е в него, потупа джоба си доволен и се остави на феята да го води.

В бунгалото, където го заключиха, го накараха да се обади на някой за парите и тогава той звънна на Бьорг. На смях му обясни, братче, тия си мислят, че трябва да им дам петдесет евро и ще ме пуснат, но аз предпочитам да не ме пускат и да получа сто хиляди от застраховката, затова си трай. Няма проблем отвърна весело Бьорг, който беше още на купона.

Първата нощ Йенс спа непробудно в бунгалото, на другия ден имаше страшен махмурлук и ходеше насам-натам из кутийката три на три метра, с което пречеше на сутеньора да спи и отнасяше ругатни. През втората нощ феята бе оставила вратата отключена, но Йенс не искаше да бяга. В тази същата нощ турагентката разбра от Бьорг, че Йенс е отвлечен и уведоми датското посолство и полицията. На третия ден в Екстра Бладет излезе статия със снимка на отвлечения в Слънчев бряг Йенс.

На четвъртия ден го откриха, скъсал нервите на похитителите, пиещ Ред Бул с ракия, учещ някои специфични изрази, като например как е обръщението към футболните съдии, а нощната пришълка от време на време повтаряше, добре бе, дай десет лева и те пускаме, ама не може без пари. Аз, отвръщаше й Йенс, съм застрахован срещу отвличане. Ако не бях, щях да ти дам пари. Когато полицаите го откриха, още не му се тръгваше.

 „Слънчев бряг – код жълто“

и тук:

Advertisements

Издателство СИЕЛА и галерия Снежана ви канят на ПРЕМИЕРА

Издателство СИЕЛА и галерия СнежанаСлънчев бряг
ви канят на ПРЕМИЕРА

Слънчев бряг – код жълто 
Любомир Николов
Сборник новели

София ул. „Иван Денкоглу“30

27.03 /сряда/ 18.30


„Слънчев бряг – код жълто” – blurb

 Слънчев бряг – код жълто /изд. СИЕЛА 03.2013/е сборник от три неочаквани новели, далеч от ежедневната логика и повторения.

YouTube  – my love e новела за онова бъдеще, където светът се променя, а ние не. В новия свят паметниците, които остават след нас са дигитални. Още по-интересно е, ако някой, като героят Виктор иска да остане жив прекалено дълго и надминава всякакви очаквания. В текста бъдещето вече е дошло. То е почукало на вратата и без да го каним, вече е в дома ни.

Били ли сте в Слънчев бряг? Виждали ли сте екстаза на мултиезичните тълпи? Втората новела „Слънчев бряг – код жълто” е заредена с експлозивен и заразителен хумор. Въпреки, че текстът е облякъл униформата на роман, действието се развива светкавично, като в борбата сумо.

 „Гран Виа” ще ви захвърли в близкото бъдеще. Неочакваният сюжет описва психиатър, енигматичен пациент, страдащ от личностово разстройство и всичко, което им се случва, когато историята напуска лекарският кабинет. Тази новела картографира географията на самотността, ползването на другия като средство, необходимостта от нови и работещи идеи. Героите от страниците не са на себе си. Тяхната неудържимост, брутална жизненост и дребни престъпления грабват вниманието, а наситеният език с малко думи казва повече.

http://payhip.com/eknigi


Въжеиграчът Карой – в Сократ.bg

Печатни бройки от Въжеиграчът Карой – тук:

http://sokrat.bg/index.php?route=product/author/info&author_id=151687

 

cover

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


The Zen Revolter – short stories

Newcover2

The Zen Revolter

Lyubomir Nikolov

Copyright 2011 by Lyubomir Nikolov

Contents:

David’s Child

In the Beginning Was the Subway

For Noah and soccer tables

Lunatics

Tree tales of a Very Windy Town

Smokini  – Trivial Delirium

* David’s Child was awarded in 2010 – VIII National Bulgarian Competition for short stories organized by LiterNet & eRunsMagazine

*In the Beginning was Subway – awarded in the national SF short story contest held by the Human Library Foundation

David’s Child

I was roaming the basements near the Arts Academy, looking for David. From the depths of smelly holes pretending to be shops, chubby saleswomen shrugged me off. „Oh, David isn’t here. Nobody has seen him since that woman butchered his canvasses.“, said one. „Who knows, he may even be dead“, opinionated another. Nobody knew a thing.

I was searching for David because a friend of mine wished to buy his paintings with the cross-eyed child. The very ones Sonya destroyed with a knife. Everyone here knew the story – every painter, everyone who sheltered in the basements, every saleswoman’s lover heard it and passed it along further. During the second day after David’s exhibition opened, Sonya had sneaked into the gallery and cut to pieces the paintings with the cross-eyed child. It was their child with David, as she said. Most of the paintings were of her and the child. Sonya hugging the baby, or breastfeeding him, or pulling his hair, and even holding the child upside down by his feet. The baby was about a year and a half old, intelligent, with sharp, penetrating eyes. Eyes like fish-hooks – biting, drilling, never letting go. But the baby was cross-eyed. Just a little bit cross-eyed, Sonya thought, but in David’s paintings there was a horribly cross-eyed child, painted without a trace of love, coldly, as if it was a still life composition, say, a carcass of a rabbit next to a bottle of Burgundy in a basket. When Sonya saw the old gallery guard napping on his chair, she ripped the paintings with a scalpel and ran away. The guard did not noticed.

The next day David went to the gallery and started stitching up the remains. He sewed them coarsely with a needle and tread, the way one repairs an old sack, not a painting. Now the…..

https://itunes.apple.com/us/artist/lyubomir-nikolov/id475054505?mt=11

https://www.smashwords.com/books/view/94808

http://www.amazon.com/dp/B005TPQ41A


%d bloggers like this: