Сборникът разкази „Фламинго за обяд“ изд. „Сиела“, ще бъде представен на 20 март (сряда) от 18:30 ч. в столичния Dada Cultural Bar (ул. „Георги Бенковски“ 11) – вход свободен.
Category Archives: разкази
Летни номинации за наградата „Хеликон“
Няма грешка в заглавието – романите са три, сборникът с разкази – един. Но номинираните книги – по регламент са си три. Ето как:
„Една и съща нощ” на Христо Карастоянов, („Жанет 45”), „2 романа. Мравки с фенерчета. Слугинята” на Мариана Найдова („Леге Артис”) и „Натюрморт с мъже”на Любомир Николов („Сиела”) са трите удостоени книги на летните номинации за наградата за нова българска художествена проза „Хеликон”.
Членовете на журито Кристин Димитрова, Калин Донков (председател), Бойко Ламбовски, Андрей Захариев и Юри Лазаров – като едни прилежни ученици – също имаха списък със задължителна (българска) литература през летните месеци. 32 заглавия в една необичайно силна за лятото сесия.
В началото на новата учебна година и в напрегната предизборна обстановка, летните номинации ще бъдат връчени на 24 септември 2014, сряда от 18.00 часа в уютното пространство на книжарницата „Хеликон- България”, булевард „Цар Освободител” № 4.
„Там – както всеки път – ще си говорим за литература, ще слушаме музика и ще изпием по чаша вино“, се казва в прессъобщението на организаторите.
Зюсмунд чака бебе
Работата й като национален секссимвол взе да й омръзва. Наивната доброта и простодушие, които трябваше да излъчва по телевизията, й бяха станали втора природа. Бе култивирала приятната рутина на човек без възгледи и ръсеше ослепително-сърдечни усмивки по повод и без повод. Вече никой не приемаше Валерия на сериозно.
Като забременя и наближи раждането, страшно ядосваше водещите, като им разказваше, че ходили с мъжа си да слушат стоновете на детето. Тонове, казваха й деликатно те, сърдечни тонове. А един водещ не издържа и на живо в ефир подметна, че с такава хиперсоциална майка, която е на толкова светски събития, може и да са стонове. Ха-ха! Веднага го уволниха. Той не знаеше с кого си има работа. Та тя е разновидност на съня, каза му директорът Зюсмунд, като го изгони от работа. Кой иска логика в съня, сухар такъв.
Директорът на телевизията г-н Зюсмунд бе съпруг на Валерия. И той не понасяше, когато тя говореше глупости, но какво от това. Той пък нямаше едно ухо. Когато бе на десет години, едно куче лабрадор му отхапа цялата ушна мида. Това не беше се случвало в цялата човешка история. Ротвайлери – да, бяха отхапвали каквото им падне, питбули – и те са правели бели, но лабрадор да захапе някого, и то точно него?! Сега обаче имаше съпруга, която е национален секссимвол. Той, човекът без едно ухо, имаше всичко..ТУК
Физзарядка
Юрий живееше в квартал, който не парадираше с излишно богатство, но имаше ред. Вътрешен ред.
Имаше йерархия, в която той и приятелите му бяха горе. Всичките му другари бяха добре сложени. От тия, които в гръб са: Е-не-е-ли-грозно-това! Напомпани, здрави момчета, гледащи на живота като стратези, защото какво е животът – натиск, отвоюване на територия, нов натиск и така нататък, докато всички разберат, че имаш неприкосновена територия. Тогава започват да пристигат с дарове. Всякакви влъхви с всякакви дарове.
Юрий успя да си отвоюва един физкултурен салон и бизнесът му бе да има шепа ученици.
Бе достатъчно честен с тях и целият му метод бе да издевателства над собственото си тяло и да споделя с тях какво става. Юрий Строгов бе опитвал всичко. Бе пробвал активен живот с високи метаболитни нива. В периодите, в които се хранеше като тежкоатлет, бе натоварвал до скъсване сухожилия, стресирал бе мускули, карайки ги да треперят сами в делириумната треска на нечовешки напрежения. Бе пробвал пълен мозъчен релакс с разум, грижещ се единствено за тялото, без нито една друга мисъл… ТУК
Охлаждане на времето
Свен и Йоланта изкараха и тази шведска зима в обичайната си контролирана и лесно поносима депресия.
Знаеха, че като изгрее слънцето пак, случайните интервали на несигурност и скръб ще бъдат заменени с едно по-устойчиво щастие, така че каквато и руина да е човек, ще се почувства добре, правилен и без излишни двоумения. Трябваше да са във форма на всяка цена – близнаците им, тригодишните Йохан и Стела, тепърва имаха нужда от грижи и от по-бодри родители.
Двамата, знаеха си, бяха едри и тромави, но не и бодри. Бяха като две исполински дървета, които растяха бавно и спокойно, преработвайки земните сокове. Мрачни през зимата и малко по-весели през лятото. Те си стояха, донякъде безизразни, а забавленията на другите им се струваха като празни, лукави игрички. Не глезеха и децата. Оставяха ги да шляпат боси. Къпеха ги в студена стая, хранеха ги със сурови плодове и зеленчуци и ги лишаваха от телевизия. Малките бяха бледи и послушни.
Братът на Свен, отскоро посланик в Ню Йорк, му се обади няколко пъти да ги покани на гости. Щяло да им хареса, каза им, тук е слънчево, денят е дълъг и има какво да се види….ТУК
Двамата се двоумяха с ясен страх, че там, ако е хубаво, ще им хареса. Ако им хареса пък, може и нямат сили да се върнат и да почнат пак отново. Хубавото, каза Свен на Йоланта, може да зарадва някого, но нас ще ни натъжи. Хубавото е за алчните хора, търсещи наслади. Удобствата са пак за тях. Ние с теб сме други. Ние сме като амишите в Америка и като евенките в Сибир. Нашето съществуване не е фотогеничен сценарий.
Stranici / Страници 