Have you been to Sunny Beach – Bulgaria. Have you seen the ecstasy of multilingual crowds.
A real page turner. Although the text is wearing the uniform of a novel, actions in the book are so rapid, as in Sumo.
Holiday adventure in Sunny Beach Resort – Bulgaria. Lyubomir Nikolov (Author), Pedro Szekely (Illustrator)
Глава 1
Г-н Издател, реших да ви пиша, поради причини, с които не искам да започвам направо. Зная, че сте зает човек и зачитате само началото на писмата до вас. Така и трябва – всяка професия си има особености. Пиша ви, подтикнат от хора, които ви познават и искат да узнаете моите наблюдения върху една територия и хората там.
Едно мое назначение, което беше тайно, но не до степен да държавна тайна, ме сблъска с нелекото изкуство да наблюдавам и описвам. Не като писател, не ме разбирайте погрешно. Опазил ме господ от подобни празнословия, ненужна приповдигнатост и алкохолна субективност. Не, това което описвах, трябваше да е максимално точно и отразяващо реалните преживявания на група хора в едно място за почивка и развлечения. Пак изпадам в потайности, поради моята школовка, затова ще кажа ясно. Моят обект на наблюдение – българският курорт Слънчев бряг е неголяма площ с триста хотела и прилежащите им части, пригодени за всякакви човешки и нечовешки развлечения. Учудващо е, но тези развлечения се консумират с еднакъв ентусиазъм от разноезични тълпи, с различни религии и житейски възгледи. Хора, които са врагове в други части на света и се целят през оптиката на снайпери, тук се веселят заедно до припадък, пеят химните на враговете и се прегръщат като деца в забавачка. Това място е специално и със заразителен дух. Еуфорията тук няма нищо общо с това, което тече по Си-Ен-Ен; тя е обратното на военните сблъсъци, политическите лъжи, сплетните на многосерийните филмови сценаристи или събрания на домсъвета. Това състояние има общо донякъде с равносметката, които човек прави, когато прогнозата за болестта му не е добра. Когато човек има една седмица за почивка всеки час се брои. Но, това вас не ви касае, издателите живеят във вечността.
Г-н Издател, от написаното ще разберете, че натрупаните в работата ми наблюдения могат да послужат за издаването на:
„Слънчев бряг – ръководство за оцеляване” – туристически гид.
„Ол инклузив, Слънчев бряг – хигиена на отмората в съвременния свят” – мъжки чиклит.
„Слънчев бряг, копеле!” – психотропно-халюциногенна сага за обединението на душите.
„Съни биич – каста нова” – роман за класовото напрежение между почиващите дебелаци и изтормозения персонал заврян в перачници, миещ подове с белина, плачещ, докато бели лук в кухните или спасяващ хора на плажа, без да може да спаси себе си. За този роман няма да намерите никакъв материал по-надолу, защото моят обект на наблюдение беше друг. От друга страна този материал ми е в главата. Когато човек наблюдава, трябва да е сляп, за да не види, че лукса на едни се крепи на мизерията на други.
Вярвам, че текста ще се роди и други идеи у вас. Моля ви без предубеждения да навлезете в написаното. Вие сте човек с опит, както твърди жена ви. Тя също ми се видя човек с опит. За нея ще поясня по долу.
Не мога да изпратя кратък синопсис. Вместо това ви изпращам дълго писмо. Ще видите, че се налага. Както ще се убедите от представените наблюдения и доклади, лудостта, неочакваните изблици безконтролно щастие, учестеното дишане, вентилиращо емоциите и целият този парад на трансцедентални радости не подлежат на синопсис. Ако знаех каква е насоката и смисъла на тези изблици у хилядите туристи, бих организирал фактите, така че да водят до поука, но не знам. Оставям това на вас и вашата професионална мъдрост. Зная, че въртите над ръкописите биометрично махало, все едно, че търсите вода над карта. Зная, че с длан се опитвате да усетите енергията идваща от свитъците листа. Разбрах, без никакъв присмех, че след милионите страници, които вече сте прочел, сте стигнал до пълна слепота, не зрителна, а издателска, така че гледайки един текст, преценявайки неговата големина тежест и режещи ъгли, се чувствате като павьор, през ръцете на който са минали милиони павета. Гранитни късове за вас вече нямат единична стойност – те са част от улица. Вие знаете как да павирате улицата към просвещението, но вече не различавате отделните павета. Това е разбираемо. Разбираемо е също и защо читателите ползват не този калдъръм, а асфалта на масовата култура – там не тръска и мозъчните клетки са в покой, близък до нирвана.
Моето писмо обаче е друго, то е като аудиокнига – по-добре е да се слуша отколкото да се чете. Така че, чуйте ме.
Stranici / Страници 
Вашият коментар