Република Емпатия

Братовчедът Леонид винаги планираше до най-малките подробности и не защото бе прозорлив; съдбата обърква всички планове, знаем, а защото така бе възпитан от майка си. Тя бе педант. Той също и по тази семейна привичка грижливо уреди и брака си.

Не ставало дума за мошеничество, уточни веднъж, а за убедителната вяра, че всичко ще се нареди при това приемливо сходство на характерите и поносимата красота на избраницата му Даря. Даря била доста богата, е добре да се каже още в началото.

Леонид насочил цялото си внимание към Даря, обсипвал я с искрени и непремерени похвали, ласкаел дори нейната пищност, която била малко в повече, но говорел главно за косите й, за очите, също за глезените й, все за неща, оставащи непроменливи като опашната кост. И тя се предала. Помолила го да се ожени за нея.

Баща й обаче, един мърморко, който бил видял много хора и самият той бил излъгал доста още навремето, прозрял в младежа лежерния авантюрист, не толкова влюбчив, колкото пресметлив.

Леонид му бил прозрачен и той намразил младежа без време. Посъветвал дъщеря си да се откаже. Изпратил я дори на околосветско пътешествие, а тя се върнала плачеща още от летището, с разкъсан на осем билет, тропала с крак и твърдяла, че не може без Леонид. Той изглеждал приемлив годеник все пак, а хич не й се чакало за друг.

Баща й тропнал с крак и поставил условия. Позволил им да се оженят, но само след един, подробен до обида, брачен договор. Настоял да подпишат витиеватия документ, описващ солидната имотна зестра на дъщеря му, дадена с условия и подусловия. Договор, определящ ясно, че ако те се разведат, нищо няма да остане за зетя. Там се казвало и също, че ако им се родят деца, всичко отива за тях, прескачайки бащата, а ако нямат деца и тя умре преди него, защото и това било написано, той не получава нейното наследство. Това последното било описано ненужно поетично. Или, да кажем, глуповато, защото текстът гласял, че той може да ползва имотите й само докато тя е над земята. Черно на бяло.

Хората не трябва да са чак такива циници. Не трябва да се дърпа дяволът за опашката, не трябва да се постулират нечовешки и грозни неща, нито да се описва неописуемото, но така станало. Договорът се превърнал в прокоба с печални усложнения…ТУК


Сенсей Кабаков

Сенсей Кабаков

Великият сенсей Кабаков беше тук,
докато не се появи Дора
и започна да го бута
и бута и пак и пак…

Надпис на спирка

Не зная кой пише подобни неща по спирките. Ако го видя, ще го помоля да ми отдели малко време и да разкаже, защото видите ли, за да се пишат подобни неща, зад тях трябва да стои не просто обикновена история, а някаква мета-история, която е толкова обширна, че не може да се вмести в един човек, а трябва да пусне пипала след хората. Има такива истории. Аз познавах само един, който бе за учениците си сенсей, но и той си намери майстора. Една жена в безсъзнание го докара до най-страшния уплах, взе неговото съзнание и сега сенсей Кабаков лежи в кома в Алексанровската. Станало е, струва ми се, нещо, което може да се опише така, ако изобщо може да се опише.

Първата нощ, след която тя не се събуди, бе пълнолуние. Някакво пиле пя под прозорците им до сутринта, а вятърът идваше от далечно море. Сутринта бе чиста, като след дъжд. Само че Дора не се събуди. Спеше непробудно. Нямаше самотния израз на изоставен човек, а бе някак бодра, все едно там, където летеше, бе сред приятели. Кабаков я побутна, но тя не се събуди. Към обяд той опита пак да я събуди и тогава наистина се уплаши. Буташе я, дори я ощипа, пляска с ръце близо до ушите й, пя й, молеше я, поднесе до ноздрите й парфюм, плисна я с вода, но тя продължаваше да спи. Кабаков често лягаше на гърдите й да чуе дали диша и с почуда усещаше, че диша равномерно. Сърцето й биеше, както бе било през всичките й тридесет и две години. Бузите й бяха розови и въобще, тя бе неговата Дора, само дето не искаше да се събужда. Можеше да й позволи да лежи така колкото си поиска, само да не го плашеше с безразличието си на мъртвец…ТУК


Електронни книги с ПейПал / Bulgarian ebooks with PayPal

Въжеиграчът Карой

електронни книги с ПейПал

Bulgarian ebooks with PayPal

http://payhip.com/eknigi


Летни номинации за наградата „Хеликон“

Няма грешка в заглавието – романите са три, сборникът с разкази – един. Но номинираните книги – по регламент са си три. Ето как:

Една и съща нощ” на Христо Карастоянов, („Жанет 45”), „2 романа. Мравки с фенерчета. Слугинята” на Мариана Найдова („Леге Артис”) и „Натюрморт с мъже”на Любомир Николов („Сиела”)  са трите удостоени книги на летните номинации за наградата за нова българска художествена проза „Хеликон”.

Членовете на журито Кристин Димитрова, Калин Донков (председател), Бойко Ламбовски, Андрей Захариев и Юри Лазаров – като едни прилежни ученици – също имаха списък със задължителна (българска) литература през летните месеци. 32 заглавия в една необичайно силна за лятото сесия.

В началото на новата учебна година и в напрегната предизборна обстановка, летните номинации ще бъдат връчени на 24  септември 2014, сряда от 18.00 часа в уютното пространство на книжарницата „Хеликон- България”, булевард „Цар Освободител” № 4.

„Там – както всеки път – ще си говорим за литература, ще слушаме музика и ще изпием по чаша вино“, се казва в прессъобщението на организаторите.


Към бъдещия министър на културата. Отново.

Литературен Гид

Така. Свърши. Оставка. Сега започват пак лъжите и ходенето по мъките до октомври. Служебен кабинет и задкулисни сделки. Пари под масата за новите кампании. Обещания и плюене един друг. Ще се пръкнат една две нови партии и безпринципни обединения. Блатото ще се раздвижи за момент и пак ще затихне. Народът ще потържествува, после ще попсува и накрая пак ще пасува. Искам и трябва алтернатива. Ако няма – да я създадем.
404 дни от началото на протестите, Ден първи от изграждането на новото начало. Хайде сега да видим какво правим. Кой ще е в служебния кабинет и какво ще се случи до октомври. Имате ли предложения? И готови ли сте вие самите да се включите в това изграждане? Защото иначе нищо няма да стане. Тези, които са четени, трябва да пишат, тези, които са слушани, трябва да говорят, тези, които са гледани, трябва да са за пример, тези, които имат идеи…

View original post 465 more words


Амелия Личева за новата книга на Любомир Николов „Натюрморт с мъже“

Амелия Личева за новата книга на Любомир Николов „Натюрморт с мъже“.

 


Натюрморт с мъже – в Хеликон


%d bloggers like this: